Айви говори - Аутизмът е послание

Айви говори - Аутизмът е послание

Дъщеря ми се казва Айви. Тя е на осем години. Обществото я определи като аутист и умствено изостанала и много хора искат да я излекуват, да победят болестта й, да компенсират нейното увреждане и да лекуват нейното разстройство. Искат да й дадат терапия и образование, за да стане нормална.

Те не осъзнават, че аутизмът е послание, а Айви е посланик. Но тя не предава посланието си с думи, защото Айви не използва вербална комуникация. Тя споделя мъдростта си чрез това коя е. И ето как говори Айви:

Айви не казва времето, не си играе с играчки и не използва предмети по „типичния“ начин.

Айви не е учтива, не се усмихва, когато не е щастлива, не се чувства тъжна само защото ти го правиш.

Айви често пляска с ръце, тресе се, ходи назад, върти се в кръг и си пее безсмислено.

Айви ограничава приема на храна до няколко неща и отказва да яде почти всичко, което яде „типично“ дете.

Айви не се вписва в конвенционалните училищни класове и се нуждае от много индивидуално, базирано на нуждите специално обучение.

Айви знае нещо, което аз не знам. Ако знаех това, което Айви знае, щях да знам като Айви, че и аз съм Бог. И ако знаех това...

Бих се познавал въз основа на това, което идва отвътре, а не въз основа на общественото влияние, което ми казва, че съм, не съм или трябва да бъда.

Щях да изпитвам чиста, неподправена радост от обикновените неща, пърхащи и треперещи, въртящи се и пеещи, независимо колко смешен изглеждах на онези, които все още не знаеха, че те също са Бог.

Щях да видя свят от безкрайни възможности във всеки обект и ситуация и ограничените интерпретации и идеи на всички останали нямаше да имат отношение към това, което бих могъл да постигна с тях.

Спях, когато бях уморен, събуждах се, когато бях бодър, ядях, когато бях гладен и пих, когато бях жаден, ядях само това, което ми харесваше и ограничавах излагането си на токсините на един отровен свят.

Мръщех се, когато бях нещастна, и се усмихвах само когато усещах как радостта се надига в мен и изисква да бъде изписана на лицето ми.

Бих благодарил само когато ми беше дадено нещо, което ценя, и прекарвах време само в неща, които ми дават повече възможности да изпитам чиста, неподправена радост.

Бих се съсредоточил върху задоволяването на моите нужди и бих позволил на другите да поемат отговорност за посрещането на техните.

Бих преследвал нещата, които ме вълнуваха, и никога нямаше да се появя за ежедневна доза социално обуславяне, което жертва нуждите на тялото, ума и душата ми, за да ме зарази с достатъчно програмиране, за да скрие моята уникалност и да ме накара да забравя, че аз също съм Бог.

Никога не бих позволил мненията, обидите, действията или необмислените коментари на другите да повлияят на това, което знаех, че е истина, че аз също съм Бог.

Мисля, че с начина, по който светът е днес, е крайно време да се вслушаме, когато Айви говори.

Вдъхновен от Сатина Скот