Какво представлява когнитивно-поведенческата терапия?

Какво представлява когнитивно-поведенческата терапия?

Когнитивно-поведенческата терапия е психотерапевтичен подход, който има за цел да научи човек на нови умения за решаване на проблеми, свързани с дисфункционални емоции, поведение и когниции чрез ориентиран към целта, систематичен подход. Това заглавие се използва по много начини за разграничаване на поведенческа терапия, когнитивна терапия и терапия, базирана както на поведенческа, така и на когнитивна терапия. Има емпирични доказателства, че когнитивно-поведенческата терапия е много ефективна при лечението на различни разстройства, включително личностни, тревожни, настроение, хранене, злоупотреба с вещества и психотични разстройства. Лечението често се извършва ръчно, тъй като определени психологически поръчки се третират със специфични технологични кратки, директни и ограничени във времето лечения.

Когнитивно-поведенческата терапия може да се използва както индивидуално, така и в групи. Техниките често са адаптирани и за сесии за самопомощ. От отделния клиницист или изследовател зависи дали той/тя е по-когнитивно ориентиран, по-поведенчески ориентиран или комбинация от двете, тъй като днес се използват и трите метода. Когнитивно-поведенческата терапия възниква от комбинация от поведенческа терапия и когнитивна терапия. Тези две терапии имат много разлики, но са открили прилики, като се фокусират върху „тук и сега“ и облекчават симптомите.

Оценката на когнитивно-поведенческата терапия накара мнозина да вярват, че тя е по-ефективна от психодинамичните лечения и други методи. Обединеното кралство се застъпва за използването на когнитивно-поведенческа терапия пред други методи за много проблеми с психичното здраве, включително посттравматично стресово разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, булимия нервоза, клинична депресия и синдром на хроничната умора/миалгичен енцефаломиелит. Предшествениците на когнитивно-поведенческата терапия имат своите корени в различни древни философски традиции, особено в стоицизма. Съвременните корени на CBT могат да бъдат проследени до развитието на поведенческата терапия през 20-те години на миналия век, развитието на когнитивната терапия през 60-те години и последвалото сливане на двете терапии. Първите подходи за поведенческа терапия са публикувани през 1924 г. от Мери Ковър Джоунс, чиято работа се занимава с ненаучаващи се страхове при деца.

Ранните поведенчески подходи работеха добре при много невротични разстройства, но не толкова при депресия. Поведенческата терапия също загуби популярност поради „когнитивната революция“. Това в крайна сметка доведе до основаването на когнитивната терапия от Арън Т. Бек през 60-те години. Първата форма на когнитивно-поведенческа терапия е разработена от Арнолд А. Лазарус от края на 50-те до 70-те години на миналия век. През 80-те и 90-те години на миналия век когнитивните и поведенческите терапии бяха комбинирани чрез работата на Дейвид М. Кларк в Обединеното кралство и Дейвид Х. Барлоу в Съединените щати. Когнитивно-поведенческата терапия включва следните системи: когнитивна терапия, рационална емоционална поведенческа терапия и мултимодална терапия. Едно от най-големите предизвикателства е да се определи какво точно е когнитивно-поведенческата терапия. Индивидуалните терапевтични техники варират в рамките на различните подходи към CBT в зависимост от вида на проблемите, които се лекуват, но техниките обикновено се фокусират върху следното:

• Führen eines Tagebuchs über wichtige Ereignisse und damit verbundene Gefühle, Gedanken und Verhaltensweisen.
• Hinterfragen und Testen von Erkenntnissen, Bewertungen, Annahmen und Überzeugungen, die möglicherweise unrealistisch und nicht hilfreich sind.
• Allmählich mit Aktivitäten konfrontiert werden, die möglicherweise vermieden wurden.
• Neue Verhaltens- und Reaktionsweisen ausprobieren.

В допълнение, техниките за отвличане на вниманието, вниманието и релаксацията също често се използват в когнитивно-поведенческата терапия. Лекарствата за стабилизиране на настроението също често се комбинират с терапии за лечение на състояния като биполярно разстройство. Насоките на NHS NICE на Обединеното кралство признават използването на когнитивно-поведенческа терапия при лечението на шизофрения в комбинация с лекарства и терапия. Когнитивно-поведенческата терапия обикновено отнема време на пациентите, за да я интегрират ефективно в живота си. Обикновено се изисква концентрирано усилие за замяна на дисфункционален когнитивно-афективен поведенчески процес или навик с по-рационален и адаптивен такъв, дори когато разпознават кога и къде техните умствени процеси се объркват. Когнитивно-поведенческата терапия се използва в много различни ситуации, включително следните състояния:

• Angststörungen (Zwangsstörung, soziale Phobie oder soziale Angst, generalisierte Angststörung)
• Stimmungsstörungen (klinische Depression, Major Depression, psychiatrische Symptome)
• Schlaflosigkeit (einschließlich wirksamer als das Medikament Zopiclon)
• Schwere psychische Störungen (Schizophrenie, bipolare Störung, schwere Depression)
• Kinder und Jugendliche (Symptome einer Major Depression, Angststörungen, Traumata und posttraumatischen Belastungsstörungen)
• Stottern (um ihnen zu helfen, Angst, Vermeidungsverhalten und negative Gedanken über sich selbst zu überwinden)

Когнитивно-поведенческата терапия включва обучение на човек на нови умения за преодоляване на дисфункционални емоции, поведение и когниции чрез ориентиран към целта, систематичен подход. Има емпирични доказателства, че когнитивно-поведенческата терапия е ефективна при лечението на много разстройства, включително обсесивно-компулсивно разстройство, генерализирано тревожно разстройство, голямо депресивно разстройство, шизофрения, тревожност и негативни мисли за себе си). Предвид огромния успех, който показа използването на тази терапия, сега тя е един от най-важните инструменти, с които изследователите и терапевтите разполагат за лечение на психични разстройства.

Вдъхновен от Гейл Къркпатрик