Аутизъм: Образование на медицинската общност

Аутизъм: Образование на медицинската общност

Когато мислите за медицински специалисти, типичните прилагателни са интелигентен, съвестен, всеотдаен, представителен и добре начетен. В по-голямата си част това е точно представяне на повечето хора, които работят в медицинската общност. Въпреки това, когато лекуват и управляват пациенти с диагноза аутизъм, много лекари, терапевти и други имат ограничени знания или опит. За съжаление, в много отношения аутизмът остава изолирано разстройство, освен ако няма лично участие чрез семейството или общността. Медицинските специалисти, както и останалата част от обществото, трябва да се научат как да взаимодействат с членовете на общността на аутизма и техните семейства. Повечето официални учебни програми са насочени към аутизма, като предоставят програми за подкрепа за ученици от спектъра и, в някои случаи, предоставят услуги на повикване и настаняване.

Има значителен спад на вниманието към възрастните с аутизъм – може би не по-ярък от медицинската общност. Има съобщения за погрешна диагноза на пациенти с аутизъм поради лоша комуникация и липса на опит в лечението на пациенти, които проявяват различно поведение от типичните пациенти. Като се има предвид разнообразието от поведения в аутистичния спектър, не трябва да е изненада, че някои лекари просто се губят, когато работят с пациенти с аутизъм. СЪВЕТ: Хората с аутизъм не винаги ще ви кажат какво не е наред с тях. Някои пациенти не могат да идентифицират, камо ли да формулират естеството на своето оплакване. Поради сензорни проблеми, някои хора с аутизъм не могат да направят разлика между тъпа болка или остра пронизваща болка. Освен това някои изпитват затруднения да определят откъде идва болката или дискомфорта поради постоянно изтръпване или други физически усещания. Да обясните какво се случва с тялото ви на непознат в среда, където има необичайни шумове, миризми и други хора, може да бъде изключително стресиращо. Предизвикателството се влошава само ако пациентът е невербален или има минимален вербален капацитет.

За да определим причината за разминаването между аутизма и медицинската общност, първо трябва да проучим текущото състояние на здравеопазването. В същото време назряват сили, за да превърнат това може би в най-трудния момент в историята за лекарите, според Американската асоциация на медицинските колежи (AAMC). Резултатите от проучване, проведено от AAMC през април 2018 г., показаха, че до 2030 г. ще има недостиг на 120 000 лекари. Основните фактори, движещи тази тенденция, са застаряването на населението, управлението на здравеопазването и намаляването на работното време на лекарите. Ние сме наясно със застаряващото население в развитите страни по света и огромната задача да се осигури адекватно здравеопазване. Освен това управляваните грижи отдавна се обсъждат както в много благоприятни условия, така и се разглеждат като катализатор за всичко, което не е наред със съвременното здравеопазване. Третата причина, спомената по-горе, е донякъде изненадваща като движещ фактор, допринасящ за недостига на лекари. Проучването, проведено от AAMC, заключава, че балансът между професионалния и личния живот е ключова причина много млади специалисти да напуснат медицинската си кариера или да търсят алтернативни възможности за работа. Освен това, смазващият дългов товар, който много нови лекари носят след напускане на медицинското училище, е основна грижа за новите перспективи. Въпреки това, не всички предизвикателства, свързани с обучението и задържането на лекари, са свързани с индустрията.

Изследователите прогнозират, че населението на САЩ ще нарасне с 11% до 2030 г. Ще бъде особено интересно да се определи къде ще се случи бъдещият растеж и какво въздействие ще има върху здравеопазването. Хората на възраст 18 и по-млади ще нараснат само с 3% за същия период, докато тези на 65 и повече години ще нараснат с 50%. Още по-обезсърчаващ е фактът, че възрастните на 75 и повече години ще се увеличат с 69%. Като се имат предвид тези удивителни цифри, когато става дума за общото население, има ли чудно колко тревожно е бъдещето на здравеопазването? Още по-трогателно е, че настоящите тенденции в здравеопазването пренебрегват емоционалните и психологически нужди на възрастните с аутизъм. Родителите отговарят на много от тези нужди, но възрастните от спектъра са до голяма степен неразбрани от членовете на медицинската общност. Това не е обвинение срещу лекари, а по-скоро проверка на реалността.

Поддържането на успешна медицинска практика или работата в лечебно заведение изисква много грижи и баланс между стрес и отговорност. Една от последиците от живота в застаряващо общество е адаптацията на различни нива. Докато застаряващите хора от бума се насочват към домове за подпомагане на живот и старчески домове, децата със специални нужди ще взаимодействат с други членове на обществото, представляващи секторите на дългосрочните грижи, финансовите услуги, здравеопазването и жилищното настаняване. Лекарите ще виждат повече пациенти от аутистичния спектър, докато се движим по континуума. Да се ​​научите да общувате ефективно с общността на аутизма и да откриете нюансите на аутизма ще бъде съществена част от грижата за пациентите. За да постигнем тази цел, всички ние трябва да научим нови умения и да бъдем отворени. За щастие както здравните, така и общностите на аутизма разчитат в голяма степен на технологиите, за да поддържат всички аспекти на живота. Споделянето на технология може да бъде оптималното място за изграждане на дълга, изпълнена с уважение връзка.

Вдъхновен от Джордж Дейвид Уилямс