Диабет тип 2 – Мускулната маса фактор ли е за предотвратяване или контролиране на гестационен диабет?
Известно е, че физическата активност е начин за предотвратяване или контрол на диабет тип 2 и диабет, свързан с бременността, известен като гестационен диабет. Една от причините за това може да е защитен ефект на мускулната тъкан. Учени от университета "Св. Мариана" в Кавазаки, Япония, откриха връзка между ниската мускулна маса и инсулиновата резистентност. Тяхното проучване, докладвано в Endocrinology Journal от ноември 2018 г., включва 96 бременни жени на средна възраст 34 години, които са били диагностицирани с гестационен диабет. Нейният индекс на телесна маса (ИТМ) е средно 22 kg/m² или средно здравословно тегло. Жените с най-малко мускулна маса са имали най-висока инсулинова резистентност. Изследователите…

Диабет тип 2 – Мускулната маса фактор ли е за предотвратяване или контролиране на гестационен диабет?
Известно е, че физическата активност е начин за предотвратяване или контрол на диабет тип 2 и диабет, свързан с бременността, известен като гестационен диабет. Една от причините за това може да е защитен ефект на мускулната тъкан. Учени от университета "Св. Мариана" в Кавазаки, Япония, откриха връзка между ниската мускулна маса и инсулиновата резистентност.
Тяхното проучване, докладвано през ноември 2018 гЕндокринологичен вестник,96 бременни жени на средна възраст 34 години с диагноза гестационен диабет. Нейният индекс на телесна маса (ИТМ) е средно 22 kg/m² или средно здравословно тегло. Жените с най-малко мускулна маса са имали най-висока инсулинова резистентност. Изследователите заключават, че изграждането на мускулна тъкан, а не само регулирането на телесното тегло, може да бъде важно за предотвратяването или контролирането на гестационния диабет.
Списанието излезе през септември 2018 гКлинична наукадокладва проучване, което подчертава необходимостта от мускулна маса за предотвратяване на гестационен диабет. Изследователи от Университета на Куинсланд в Бризбейн, Австралия, и няколко други изследователски институции в Чили и Съединените щати откриха, че микроскопична РНК (рибонуклеинова киселина), която играе роля в регулирането на гените, е програмирана да намалява инсулиновата чувствителност в мускулите на жени, диагностицирани с диабет по време на бременността.
Микроскопичната РНК в пакети, наречени екзозоми, идва от плацентата на бременни жени...
-
Екзозомите от жени с гестационен диабет намаляват захарта, абсорбирана от мускулите, когато се дават на участници с нормални нива на кръвната захар.
-
Когато на жени, диагностицирани с гестационен диабет, са дадени екзозоми от здрави жени, мускулите им абсорбират повече захар.
Въз основа на тези резултати изследователите заключиха, че екзозомите могат да повлияят на инсулиновата чувствителност при здрави жени и жени, диагностицирани с диабет по време на бременност...
-
Дезоксирибонуклеиновата киселина, съкратено ДНК, изгражда нашите гени и определя какви сме. Намира се в клетъчното ядро и се състои от дълги захарни молекули и по-малки молекули, известни като основи.
-
РНК се образува по дължината на ДНК молекулите и придобива своята базова последователност, съответстваща на тази на ДНК. След това РНК отива в останалата част от клетката, или в случай на екзозоми, извън клетката, за да изпълнява поръчките на ДНК.
След като стане известна специфичната ДНК последователност, която кодира гестационния диабет, може да е възможно да се проектира протеин, който покрива тази последователност, така че РНК да не може да се прикрепи. Междувременно най-добрият начин за предотвратяване или контролиране на диабета по време на бременност е поддържането на здравословно тегло и наддаването само на препоръчителното количество тегло по време на бременност.
Вдъхновен от Beverleigh H Piepers