Хранителни разстройства: Родителите споделят какво са искали да имат, когато са заподозрели анорексия

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

През годините съм говорил с родители, които често казват: „Иска ми се да имах...“ Има родители, които искат другите да се учат от техния опит. Те се надяват да спасят други семейства от това, което те направиха. Мислех, че може да ви е полезно да чуете какво имат да кажат някои от тях: Първо, иска ми се да бях вярвал малко повече на себе си и на инстинктите си. Чудех се дали изобщо има проблем. От известно време подозирах, че нещата не са съвсем наред, но не исках да се изправям пред това. Второ ако...

Ich habe über die Jahre mit Eltern gesprochen, die oft sagen: „Ich wünschte ich hätte…“ Es gibt Eltern, die möchten, dass andere aus ihren Erfahrungen lernen. Sie hoffen, andere Familien davor zu bewahren, das durchmachen zu müssen, was sie getan haben. Ich dachte, Sie finden es hilfreich zu hören, was einige von ihnen zu sagen haben: Zuerst Ich wünschte, ich hätte mir und meinen Instinkten etwas mehr vertraut. Ich fragte mich, ob es überhaupt ein Problem gab. Ich hatte den Verdacht, dass die Dinge für eine Weile nicht ganz richtig waren, aber ich wollte mich dem nicht stellen. Zweite Wenn …
През годините съм говорил с родители, които често казват: „Иска ми се да имах...“ Има родители, които искат другите да се учат от техния опит. Те се надяват да спасят други семейства от това, което те направиха. Мислех, че може да ви е полезно да чуете какво имат да кажат някои от тях: Първо, иска ми се да бях вярвал малко повече на себе си и на инстинктите си. Чудех се дали изобщо има проблем. От известно време подозирах, че нещата не са съвсем наред, но не исках да се изправям пред това. Второ ако...

Хранителни разстройства: Родителите споделят какво са искали да имат, когато са заподозрели анорексия

През годините съм говорил с родители, които често казват:„Иска ми се да имах…“Има родители, които искат другите да се учат от техния опит. Те се надяват да спасят други семейства от това, което те направиха.

Мислех, че може да ви е полезно да чуете какво имат да кажат някои от тях:

ПървоИска ми се да бях вярвал малко повече на себе си и на инстинктите си. Чудех се дали изобщо има проблем. От известно време подозирах, че нещата не са съвсем наред, но не исках да се изправям пред това.

ВтороКогато се сблъсках с хранителното разстройство, се почувствах зле за дъщеря си. Тя се бореше и аз исках да направя всичко по-добро. Така че имаше моменти, когато се колебаех какво и кога трябва да яде.

Цялата работа е, че искам тя да се почувства „по-добре“ и се съгласявам с нейния аргумент, че ще бъде по-добре, ако я оставя на мира. Това не беше вярно. Имаше нужда да се боря за нея.

третоИска ми се да бях разбрал по-рано хаоса в главата й и как тя се нуждаеше от нас, за да поемем отговорност. Имаше значение, когато започнахме да правим храна за нея и й отнехме някои от възможностите за избор.

Съвети, които тези родители биха дали:

• Поемете отговорност и се борете за нея, дори ако тя не може да се бори за себе си. Ако тя насочи битката си към вас, не го приемайте лично.

• Считайте това за болест. Правете го не по-различно от това, ако трябваше да инжектирате детето си с диабет или да контролирате какво яде, за да не изпадне в шок или кома.

• Ако е възможно, редувайте се с другия родител или полагащия грижа, за да не се налага вие винаги да сте „лошият“ родител. Това ще ви позволи да си тръгнете за известно време, за да сте отново силни, когато дойде ваш ред.

• Бъдете на една и съща страница относно очакванията към дъщеря си и един към друг. Има достатъчно караници, не се карайте и на съпруга си.

• Общувайте със съпруга си и получете помощ за всички вас. Семейната терапия или консултирането на двойки е чудесен начин да се справите с цялото напрежение. Също така, за да ви помогне да идентифицирате някои от основните неща, които се случват във вашия дом.

Вдъхновен от Лин А Мур