Общественото доверие в науката остава стабилно в световен мащаб

Общественото доверие в науката остава стабилно в световен мащаб

Проучването показва високо доверие в учените, но добавя пропуски в откритостта и приоритетите.

Появата на съвременната наука донесе дълбоки промени в човешкия живот и мислене, често заменяйки традиционните вярвания с основани на доказателства практики. Но през последните години се появиха опасения, които предполагат, че доверието в науката може да отслабва.

Проучване, публикувано вХарактеризира човешкото поведениеНаскоро проучи общественото мнение в 68 държави, за да проучи степента на този предполагаем спад и причините за него.

Защо има обществено доверие в научните въпроси

Доверието в науката е важно за насърчаване на ангажираността на обществеността с основани на доказателства политики в критични области като здравеопазване, изменение на климата и управление на болести. Когато доверието е високо, съответствието и сътрудничеството с политики, базирани на научни изследвания, се подобряват значително.

Предишни проучвания показаха, че доверието в науката е широко разпространено, но последните медийни разкази оспорват тази перспектива. За да разбере по-добре ситуацията, проучването анализира глобалните настройки, за да се справи с потенциалните пристрастия и културните различия.

Преглед на изследването

Проучването е анкетирало 71 922 участници в страните. Проведено между ноември 2022 г. и август 2023 г., то оцени общественото доверие в учените с помощта на 12-степенна скала, която измерва компетентността, доброжелателността, почтеността и откритостта. Тези показатели бяха комбинирани в съставен индекс за улавяне на общите нива на доверие.

Фактори, влияещи върху доверието

Изследователите изследват как демографските, политическите и културните фактори влияят на доверието в учените. Те също така разгледаха въздействието на неетичните изследователски практики, липсата на възпроизводимост, дезинформацията и теориите на конспирацията, всички от които могат да подкопаят общественото доверие в науката.

Уникален аспект на изследването беше фокусът върху ориентацията към социално господство (SDO) и научния популизъм. Хората с високо ниво на SDO често гледат на науката от гледна точка на социални йерархии, което може да доведе до скептицизъм, особено когато изследователските институции се разглеждат като елитарни.

По подобен начин научният популизъм отразява убеждението, че науката е пристрастна и не е съобразена с обществените интереси. И двете нагласи са свързани с по-ниско доверие в учените. Усещането за разминаване между обществените очаквания и изследователските приоритети допълнително допринесе за недоверието.

Политическата поляризация също изигра роля. Консервативните и десните индивиди като цяло показват по-ниски нива на доверие в учените, въпреки че степента варира в различните региони.

Основни констатации: Нива на доверие и възприятия

Въпреки някои различия между страните, проучването установи, че доверието в учените остава умерено високо в световен мащаб, със среден резултат от 3,62 по 5-степенна скала. Възприеманата компетентност е особено силна, като 78% от респондентите я оценяват високо.

Почтеността и доброжелателността са оценени средно, съответно със средни 3,58 и 3,55 точки. Откритостта е оценена по-ниско и само 42% от анкетираните смятат, че учените са отворени към другите.

Мнозинството от анкетираните (75%) са съгласни, че научните изследвания са най-добрият начин за проверка на истината. Това убеждение е умерено свързано с по-високото доверие в учените.

Демографски прозрения

Доверието в учените е значително по-високо сред жените, по-възрастните хора, градските жители, хората с високи доходи, либералите и хората с по-високо образование. Интересното е, че нивата на грамотност и държавните разходи за образование са имали малко влияние върху нивата на доверие.

Религиозната преданост повлия на доверието по много начини. В много страни с мюсюлманско мнозинство религиозната вяра е положително свързана с доверието в науката, докато в Съединените щати се наблюдава обратното.

Политическите пристрастия също повлияха на доверието. В Съединените щати либералите изразиха по-високо доверие в учените в сравнение с консерваторите. Въпреки това, в Източна Европа, Югоизточна Азия и Африка хората с десни наклонности са по-склонни да се доверят на учените.

В повечето страни политическата ориентация – независимо дали е лява или дясна – не корелира силно с доверието, което предполага, че отношението на лидерите към науката може да има по-голямо влияние от индивидуалните политически убеждения.

Обществени очаквания и изследователски приоритети

Проучването разкрива значителна разлика между изследователските теми, които приоритизират обществените ценности и тези, които ги възприемат. Общественото здраве, производството на енергия и намаляването на бедността са сред най-важните приоритети за много респонденти.

Обратно, военните и отбранителните технологии са сред най-малко предпочитаните теми в европейските и латиноамериканските страни, въпреки че са били приоритетни от респондентите в няколко африкански и азиатски държави.

Заключение и последици

Проучването затвърждава, че общественото доверие в учените остава умерено високо, предизвиквайки разказа за широко разпространеното недоверие. Резултатите обаче също така подчертават области за подобрение, особено по отношение на възприеманата липса на откритост между учените и привеждане в съответствие на изследователските приоритети с обществените очаквания.

Авторите подчертават значението на ясната и ефективна научна комуникация за справяне с „дефицита на откритост“ и изграждане на по-силни обществени връзки. Дори малко недоверие, особено когато е подсилено от влиятелни обществени личности или медии, може да попречи на приемането на основани на доказателства политики. Разглеждането на проблеми като ориентацията към социално господство и подобряването на прозрачността относно изследователските приоритети може допълнително да засили доверието в науката.

Необходими са допълнителни изследвания, за да задълбочим разбирането си за тази динамика. Междувременно учените и политиците трябва да се ангажират смислено с обществеността, за да насърчават взаимното разбирателство и доверие.

източници: