Популярни употреби на болкоуспокояващи, свързани с промени в чревния микробиом
Могат ли ежедневните лекарства да повлияят на основните системи на тялото ви? Генетично изследване показва как обичайните болкоуспокояващи могат да променят микробиома на червата ви. Проучване: Оценка на ефектите от обичайните болкоуспокояващи върху състава и метаболитите на чревната микробиота: Констатации от рандомизирано проучване на Мендел. Кредит на изображението: Tatiana Shepeleva/Shutterstock.com Проучване, публикувано в Journal of Medical Microbiology, показа, че дългосрочната употреба на болкоуспокояващи на основата на салицилова киселина може значително да промени състава на чревната микробиота и нивата на циркулиращите метаболити. Предистория Човешката чревна микробиота е от решаващо значение за регулирането на различни физиологични функции, включително метаболитни, имунни и неврологични функции. Двупосочната комуникационна мрежа между чревната микробиота и мозъка се нарича ос черво-мозък...
Популярни употреби на болкоуспокояващи, свързани с промени в чревния микробиом
Могат ли ежедневните лекарства да повлияят на основните системи на тялото ви? Генетично изследване показва как обичайните болкоуспокояващи могат да променят микробиома на червата ви.
проучване:Оценка на ефектите от обичайните лекарства за болка върху състава и метаболитите на чревната микробиота: Констатации от рандомизирано проучване на Мендел.Снимка: Татяна Шепелева/Shutterstock.com
Проучване, публикувано вВестник по медицинска микробиологияпоказват, че дългосрочната употреба на болкоуспокояващи на базата на салицилова киселина може значително да промени състава на чревната микробиота и нивата на циркулиращите метаболити.
фон
Човешката чревна микробиота е от решаващо значение за регулирането на различни физиологични функции, включително метаболитни, имунни и неврологични функции. Двупосочната комуникационна мрежа между чревната микробиота и мозъка се нарича ос черво-мозък и има широко въздействие върху цялостното здраве.
Оста черва-мозък привлече значително внимание в научния свят поради участието си в няколко човешки заболявания, включително храносмилателни, имунологични и невропсихиатрични заболявания.
Хроничната болка е състояние на постоянен дискомфорт, което може да засегне физическото и психическото здраве на човека. Състоянието се лекува предимно с аналгетици, включително опиоиди, анилиди, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и салицилова киселина, за които е известно, че причиняват стомашно-чревни странични ефекти.
Появяващите се доказателства сочат, че аналгетиците могат да повлияят на функционалността на оста черво-мозък, тъй като аналгетичните рецептори се експресират в стомашно-чревния тракт и мозъка. Установено е, че дългосрочната употреба на аналгетици променя състава на чревната микробиота и циркулиращите нива на получените от чревната микробиота метаболити. Въпреки това, причинно-следствената връзка между тези три фактора остава несигурна.
Като се има предвид нарастващата употреба на аналгетици и значителното влияние на оста черво-мозък върху човешкото здраве, настоящото проучване изследва причинно-следствената връзка между обикновените аналгетици и чревната микробиота.
Проучването
Проучването използва подхода на менделска рандомизация, за да определи причинно-следствените връзки между генетичната чувствителност към четири използвани аналгетика (НСПВС, салицилова киселина, опиоиди и анилиди) и промените в състава на чревната микробиота и циркулиращите метаболити.
Подходът на менделската рандомизация използва генетични варианти като ключови променливи, за да направи извод за причинно-следствени връзки между експозициите и резултатите. Това изследване използва аналгетици и промени в чревната микробиота. Този подход може ефективно да елиминира възможните отклонения, причинени от объркващи фактори и обратна причинно-следствена връзка.
Важно е да се отбележи, че този метод оценява генетичното предразположение към употребата на лекарства като заместител на дългосрочна експозиция на лекарства, вместо да измерва ефектите от приема на тези лекарства директно в клинично изпитване.
Данните на обобщено ниво за аналгетиците и чревната микробиота са получени от проучвания за асоцииране в целия геном, включващи предимно кохорти от европейски предци, включително 466 457 участници от UK Biobank и 18 340 лица от консорциума Mibiogen.
Резултати от изследването
Проучването съобщава за значително въздействие на употребата на салицилова киселина върху изобилието на чревната микробиота. По-специално, употребата на салицилова киселина е свързана с намалено изобилие от осем черти на микробиотата, включително родClostridiumsensucto1НастоящеAdlercreeutziaНастоящеАкермансиясемействоClostridiaceae1,ИVerrucomicrobiaceaeТип Verrucomicrobia, класVerrucomicrobiaeи редВерукомикробиалнии повишена семейна пълнотаPrevotellaceae.
Проучването не установи значително въздействие на употребата на анилиди и опиати върху състава на чревната микробиота. Обратно, НСПВС показват само причинно-следствена връзка с повишената групова честотаEubacterium xylanophilum.
По отношение на циркулиращите метаболити, проучването установи значителни причинно-следствени връзки на консумацията на салицилова киселина с четири метаболита, включително ацетоацетат, креатинин, омега-3 мастни киселини и триглицериди на липопротеините с много висока плътност.
Сред другите тествани аналгетици, анилидът показва потенциални причинно-следствени връзки с три метаболита (цитрат, глутамин и урея), опиоидът с два метаболита (аполипопротеини и глюкоза) и НСПВС с един метаболит (ацетоацетат).
Проучете значението
Проучването идентифицира значителни ефекти върху чревната микробиота при дългосрочна консумация на салицилова киселина. По-специално, резултатите предполагат, че салициловата киселина като аналгетично лекарство може да упражнява потенциални многостепенни ефекти върху състава на чревната микробиота. Проучването обаче не открива силни връзки с чревната микробиота за други тествани аналгетици.
По отношение на циркулиращите метаболити, проучването открива потенциални причинно-следствени връзки с всичките четири тествани аналгетични класа. Метаболитите, засегнати от салициловата киселина, играят решаваща роля в усвояването на глюкозата от мозъка, кодирането на паметта и развитието на болестта на Алцхаймер. По подобен начин метаболитите, повлияни от анилидите и опиоидите, са свързани с патогенезата на болестта на Паркинсон, острия колит и шизофренията.
Тези връзки обаче не са преките ефекти, наблюдавани в това проучване. Те се обсъждат като възможности въз основа на известните роли на тези метаболити при заболяването.
Като цяло, резултатите от проучването подчертават необходимостта от бъдещи изследвания, за да се разбере по-добре степента, в която аналгетиците могат да предизвикат патогенезата на невропсихиатрични и храносмилателни разстройства чрез оста черво-мозък.
Това изследване е първото по рода си, което прилага менделска рандомизация за оценка на причинно-следствената връзка между аналгетика и чревната микробиота. Използвани са множество методи за точно получаване на рандомизирани оценки на Мендел и значително подобряване на устойчивостта на наблюдаваните асоциации.
Въпреки стабилните методи, изследването има някои ограничения. Много фактори, включително диета, физическа активност и други навици в начина на живот, могат да повлияят на състава на чревната микробиота. Анализът на проучването не контролира тези объркващи фактори. Необходими са допълнителни изследвания, за да се разкрият основните механизми.
Освен това, анализите на менделската рандомизация бяха извършени въз основа на предположението за линейна корелация, ограничаваща възможността да се изключи нелинейна връзка между експозицията и резултата.
Въпреки че тези резултати предоставят доказателства за възможни причинно-следствени връзки между някои аналгетици и промените в чревната микробиота и метаболитите, са необходими директни клинични проучвания, за да се потвърдят тези ефекти и да се изясни тяхното клинично значение.
Изтеглете вашето PDF копие сега!
източници:
- Wei F. (2025). Assessing the impact of common pain medications on gut microbiota composition and metabolites: insights from a Mendelian randomization study. Journal of Medical Microbiology. https://doi.org/10.1099/jmm.0.002028. https://www.microbiologyresearch.org/content/journal/jmm/10.1099/jmm.0.002028