Проучването показва различни практики в торакалната симпатична хирургия в цяла Европа
Предистория: Хирургията на торакалната автономна нервна система се използва главно за хиперхидроза/промивка на лицето, докато сърдечните и съдовите показания са ограничени. Литературата остава противоречива по отношение на правилните показания и хирургична техника, като липсата на хомогенни данни е основно ограничение. Разработихме проучване, за да проучим настоящата практика сред членовете на Европейското дружество на гръдните хирурзи (ESTs). Методи: Специален въпросник с 29 въпроса беше достъпен за всички членове на ESTS от декември 2022 г. до февруари 2023 г. Той включваше въпроси относно демографските данни, показанията, предоперативната оценка, техниката, усложненията и проследяването. Представен е описателен анализ на данните. Резултати: Процентът на отговори беше...
Проучването показва различни практики в торакалната симпатична хирургия в цяла Европа
фон:Хирургията на торакалната автономна нервна система се използва главно за хиперхидроза/промивка на лицето, докато сърдечните и съдовите показания са ограничени. Литературата остава противоречива по отношение на правилните показания и хирургична техника, като липсата на хомогенни данни е основно ограничение. Разработихме проучване, за да проучим настоящата практика сред членовете на Европейското дружество на гръдните хирурзи (ESTs).
Методи:От декември 2022 г. до февруари 2023 г. за всички членове на ESTS беше достъпен ad hoc въпросник с 29 въпроса. Включва въпроси относно демографията, показанията, предоперативната оценка, техниката, усложненията и проследяването. Представен е описателен анализ на данните.
Резултати:Процентът на отговорите беше 7% и бяха анализирани 121 от 123 валидни отговора. Симпатиковата хирургия е извършена за хиперхидроза/промивка на лицето, сърдечни и съдови заболявания съответно при 99%, 29% и 29% от анкетираните. Палмарната хиперхидроза е най-честата, следвана от аксиларна, лицева и краниофациална хиперхидроза. Катехоламинергичната камерна тахикардия е по-честа от синдрома на удължения QT интервал и болестта на Raynaud на Buerger. Анализът на данните показа, че членовете предпочитат рязане на нерв пред изрязване (66%, 64% и 58% за хиперхидроза/оросяване на лицето, сърдечни и съдови заболявания). Предпочитанието за целевото ниво на нервен блок варира значително в зависимост от засегнатото състояние. При повечето отговорили (65%) тежкото компенсаторно изпотяване е нежелано събитие, което се проявява при по-малко от 10% от лекуваните случаи. Само 52% са използвали база данни за проследяване.
Изводи:Текущата практика в симпатиковата хирургия при отговорилите на ESTS е в съответствие с наличните доказателства, въпреки че се характеризира с голяма хетерогенност в почти всички аспекти. Една база данни би могла да помогне за стандартизиране на подбора на пациенти, хирургичните техники и проследяването и да осигури основата за бъдещи мултиинституционални проучвания.
Ключови констатации
• Това проучване описва навиците на малка група респонденти сред членовете на Европейското дружество на гръдните хирурзи при лечение на операции на гръдна нервна система.
• Степента на отговор е 7%.
• Симпатиковата хирургия е приета за хиперхидроза/зачервяване на лицето, сърдечни и съдови заболявания от 99%, 29% и 29% от отговорилите. Палмарът е най-често срещаното нарушение на хиперхидрозата, последвано от аксиларна, зачервяване на лицето и краниофациална хиперхидроза.
• Членовете предпочитат нервите, които са преувеличени.
• Предпочитанията за целево ниво на нервен блок варират значително в зависимост от всяко засегнато състояние.
Какво е известно и какво ново?
• Въпреки многото публикации в литературата, няма указания за хирургична хирургия на торакална автономна нервна система.
• Въпреки доброто съгласие с единственото консенсусно твърдение в световната литература, имаше хетерогенност на отговорите във всеки раздел на въпросника в това проучване.
Какво е значението и какво трябва да се промени сега?
• Нашите резултати предполагат необходимостта от обща база данни, която би могла да помогне за стандартизиране на подбора на пациенти, хирургичните техники и проследяването и да предостави основата за бъдещи мултиинституционални проучвания.
източници: