Глюкокортикоидният рецептор играе двойна роля в прогресията на рака на простатата

Глюкокортикоидният рецептор играе двойна роля в прогресията на рака на простатата

Скорошно проучване на Института по биомедицина към Университета на Източна Финландия показва, че глюкокортикоидният рецептор може както да стимулира, така и да инхибира прогресията на рака на простатата, в зависимост от обстоятелствата.

Глюкокортикоидите са стероидни хормони, които се използват и като лекарства. Поради мощния си противовъзпалителен ефект, синтетичните глюкокортикоиди са една от най-често предписваните групи лекарства в световен мащаб и се използват и за облекчаване на страничните ефекти от лечението на рак.

Ефектите на глюкокортикоидите в тялото се медиират от глюкокортикоидния рецептор, който се свързва с ДНК, променяйки генната транскрипция и по този начин засягайки много жизненоважни функции.

Стероидните рецептори също включват андрогенния рецептор, чиято хиперактивност е основният фактор, допринасящ за патогенезата и прогресията на рака на простатата. Следователно, инхибирането на андрогенния рецептор е основната цел на лекарствената терапия за рак на простатата, но ракът на простатата може също да стане резистентен на такива терапии. Тази резистентност често се улеснява от глюкокортикоидния рецептор, който може да замени андрогенния рецептор и сам по себе си да стане фактор, насърчаващ рака.

Тези онкогенни или насърчаващи рака ефекти на глюкокортикоидния рецептор са изследвани от много изследователски групи по целия свят, включително лабораторията на Paakinaho, ръководена от научния сътрудник на Академията Ville Paakinaho в Университета на Великденска Финландия. Предишни проучвания са фокусирани върху функцията на глюкокортикоидния рецептор при рак на простатата, като активността на андрогенния рецептор се инхибира от лекарствена терапия.

Въпреки това, кръстосаното взаимодействие между андрогена и глюкокортикоидния рецептор при рак на простатата е пренебрегнато в изследванията. “

Лектор Ville Paakinaho, Университет на Източна Финландия

Публикувано вГеномни изследванияСкорошно проучване от лабораторията Paakinaho адресира тази празнина в знанията, използвайки както техники за дълбоко секвениране в целия геном, така и методи за геномика на една клетка.

Когато андрогенният и глюкокортикоидният рецептор се активират едновременно, броят на местата за свързване на глюкокортикоидния рецептор в раковите клетки на простатата се удвоява. Този ефект се медиира от андрогенния рецептор, който активира регулаторните региони в ДНК, позволявайки на глюкокортикоидния рецептор да се свърже с ДНК. Ако андрогенният рецептор не е активиран, глюкокортикоидният рецептор не може да се свърже с тези регулаторни области. Новите места на свързване на глюкокортикоидния рецептор също повлияват регулирането на генната транскрипция. Активирането на двата рецептора повлиява транскрипционната регулация на определени гени синергично, т.е. комбинираният ефект на андрогенния и глюкокортикоидния рецептор е по-голям от техните индивидуални ефекти. Това се случи както на цялата популация от ракови клетки, така и на ниво отделни ракови клетки.

Изненадващо е установено, че тези синергични ефекти са насочени към гени, потискащи рака, и увеличават тяхната транскрипция. Биоинформационните анализи, използващи данни за пациенти, показват, че по-активната транскрипция на тези гени има положително въздействие върху преживяемостта на пациентите при рак на простатата.

По този начин глюкокортикоидният рецептор е нож с две остриета при рак на простатата. Поради насърчаването на развитието на лекарствена резистентност при рак на простатата, е доказано, че има онкогенни ефекти. Въпреки това, резултатите от настоящото изследване показват, че кръстосаното взаимодействие между андрогенния и глюкокортикоидния рецептор потиска деленето на раковите клетки на простатата и следователно туморния растеж. С други думи, ефектите на глюкокортикоидите до голяма степен зависят от активността на андрогенния рецептор. В присъствието на андрогенния рецептор, глюкокортикоидният рецептор има ефект на потискане на рака, докато при липса на оцеляване на рак, глюкокортикоидният рецептор насърчава оцеляването на рака.

„Важно е да се разберат последиците от това пресичане и как това знание може да се използва за разработване на по-добри терапии“, казва Паакинахо.

Проучването е финансирано от Съвета за научни изследвания на Финландия, Фондация Сигрид Юзелиус и Фондация за борба с рака Финландия.

източници: